Още се обличам във червено -

огненият цвят на любовта,

и сякаш нищо не е променено,

въпреки че си отиде младостта...

Ветрове косите ми още развяват,

златни утрини целуват ръцете ми,

нощите приказки пак ми даряват,

звездни длани галят нозете ми...

Вървят годините по пътя вечен,

от изгрева към залеза...уви,

а аз със тях, във устрем безконечен,

все още гоня слънчеви мечти...

И страстно все така обичам

лятото горещо в моята душа,

и в червено още се обличам,

въпреки че си отиде младостта...