Още се обличам във червено -

огненият цвят на любовта,

и сякаш нищо не е променено,

въпреки че си отиде младостта...

Ветрове косите ми още развяват,

златни утрини целуват ръцете ми,

нощите приказки пак ми даряват,

звездни длани галят нозете ми...

Вървят годините по пътя вечен,

от изгрева към залеза...уви,

а аз със тях, във устрем безконечен,

все още гоня слънчеви мечти...

И страстно все така обичам

лятото горещо в моята душа,

и в червено още се обличам,

въпреки че си отиде младостта...

Накарай ме да искам да живея!

Накарай ме да вкуся от греха.

Да тръпна от възбуда, да копнея.

В ръцете ти от страст да изгоря!

Целувай ме и бавно ме събличай

и нежно след това ме обладай…

Желаеш ме сега – не го отричай.

Ела до мен и си го пожелай!

По-смело! Със целувки ме наказвай!

Недей да си помисляш за това,

че ме обичаш. Не, не го показвай!

Единствено отдай се на страстта!

Поискай ме преди да стане късно.

Не разсъждавай! Просто се отдай!

Изпепели ме с топлите си устни!

Ела до мен и си го пожелай!